СТРАНИЦИ

Нивото ни в науката и медицината е доста добро

Двама наши учени от МУ-София влязоха в престижния световен рейтинг на Станфордския университет за изследователите с най-голям принос в развитието на съвременната науката. Между 48-те български имена бяха и тези на проф. Ирена Костова и проф. Ирини Дойчинова от МУ-София. Как се стига дотам, какво предстои и как се отрази КОВИД на науката, остана ли морал в нея, отговаря проф. Ирена Костова.

Проф. Костова, какво е усещането да сте сред първите 2% на най-добрите учени в света?

Усещането е за добре свършена работа. Резултатите от класацията ми бяха известни още в края на годината, когато бях поздравена от колеги от чужбина, които също са в първия 1% и чието мнение аз ценя. Научила съм се да не посрещам успехите с излишен възторг, а по-скоро ги приемам като мотивация. Но все пак най-стимулиращо ми действат трудностите. Считам, че за да постигне успех, човек трябва да се научи да се справя и с неуспехите.

Има ли други български учени в областта на медицината, които трябва да са в тази листа и кои?

Убедена съм, че имаме прекрасни български учени и колеги, работещи в областта на медицинските науки. Тази листа показва само първите 2% и е изготвена на базата на множество наукометрични показатели.

Как се влиза в тази реномирана група?

Класацията групира всички изследователи в над 20 научни области и близо 200 подобласти, като в това число са включени не само точните науки, но и социални, икономически, правни и пр. Използван е комплексен анализ, който обхваща информация за броя и значимостта на научните публикации, броя на цитиранията, импакт-фактора, индекса на Хирш, коригирания в съавторство Hm-индекс, позициите и приноса на авторите и др. Понастоящем всеки от нас може да си „свери часовника” посещавайки достъпни платформи като Research Gate, Scopus, Scholar Google Citations и др., така че влизането в тази група е естествено следствие от споменатата информация в базата данни.

Пречка ли беше в кариерното ви развитие фактът, че сте от България, а не от САЩ, например?

Това, че съм от България, за мен никога не е било пречка. Навсякъде, където съм пребивавала, съм била приемана добре. Светът днес е едно голямо село и колаборацията с учени от чужбина не би трябвало да представлява проблем за никой от нас. Българите сме жилав народ, както много точно е прозрял Иречек преди повече от век. В действителност, много наши сънародници и тук и в чужбина са успешни и проспериращи учени, независимо от обстоятелствата.

Кои са основните ви научни интереси?

Работя в областта на бионеорганичната и координационна химия – относително нова, но бързо развиваща се интердисциплинарна област в науката, включваща физични, химични и биологични аспекти. Занимавам се с целенасочен синтез на комплексни съединения на лантаниди, свързан с разкриването на техните потенциални фармакологични възможности. Съвременният етап от развитието на координационната химия на лантанидите се характеризира с все по-широко използване на различни физични, теоретични и спектрални методи за изследване. Малко познатите и интересни както за химията, така и за биологията лантаниди и техните комплекси са недостатъчно изследвани и много предизвикателни и перспективни поради сложната си и многоаспектна координация.

Над какво работите в момента?

В момента работим с докторантите ми върху една нова серия лантанидни комплекси, синтезирани с помощта на биологично активни триазоли, любезно предоставени ми от руски колеги. Пилотните фармакологични изследвания изглеждат обещаващи по отношение на антиоксидантното им действие.

На какво ниво е науката и медицината в България, в сравнение с държавите от ЕС и Америка?

Намирам нивото ни в науката и медицината за доста добро, дори и единствено позовавайки се на тази класация. Като цяло смятам, че среда за развитие на добри учени в България има, и че тези и други постижения не са невъзможни или имагинерни. Иска ми се да вярвам и в младите колеги, които да бъдат още по-добър пример. За нивото на науката и медицината в България говори и фактът, че много чужденци идват да учат и да се развиват у нас. Медицински университет-София е бил винаги предпочитана школа.

Вие сте създала контакти и сте била поканен лектор в реномирани университети в много държави. Как се отрази това в работата Ви?

Имала съм привилегията да работя с изтъкнати чуждестранни учени от много европейски и азиатски държави, което се вижда и от съвместните ни публикации. Всеки от тези контакти е бил тласък в изграждането ми като учен. Добри научни изследвания се правят с колективен труд.

Нашата наука се базира на експеримента и затова съм се стремяла, пребивавайки в тези университети, в повечето случаи краткосрочно, да използвам наличните възможности и техника за провеждане на теоретични, спектрални, аналитични, фармакологични и др. изследвания на своите съединения, което безусловно е голям принос в подготвянето на добри съвместни научни съобщения. Що се отнася до лекциите, аудиторията винаги ме е вдъхновявала. Харесвам амбициозните млади хора и мисля, че това е взаимно.Каква е оценката ви за здравната ни система, по принцип и сега по време на пандемия?

Здравната ни система доказа, че може да се справи дори сега по време на пандемия и то доста добре. Аз не съм лекар по професия, но се възхищавам на самоотвержения труд на тези хора, особено на намиращите се на първа линия. Те са героите на нашето време.

Какво трябва да се промени?

Не съм в сферата на здравеопазването, но със сигурност има неща, които следва да се променят, и това ще стане постепенно, както всички се надяваме.

Какво научихме от пандемията и как се отрази тя на развитието на науката? Изостанаха ли иновациите в другите медицнски области за сметка на КОВИД?

Работата и резултатите тази година несъмнено бяха повлияни от многобройните непредвидени ограничения в целия свят заради пандемията от COVID-19. От друга страна, пандемията отвори нови хоризонти за научни изследвания и иновации макар и при екстремни условия, изискващи бързо и комбинативно пренареждане на приоритетите.

Загубихме ли морала в науката? Смятате ли, че е възможно КОВИД да е плод на човека, както често се твърди?

Не вярвам в конспиративни теории.

Какви са най-важните въпроси, на които според вас науката все още не е и трябва да даде отговор сега по време на пандемия?

Науката трябва да служи на хората. Ето защо разработките и експериментите във всяка научна област в основната си част имат за цел подобряване качеството на живот на хората.

Интервю на Мила Мишева за clinica.bg